Автобиография на Станко Илиев Керин, роден през 1885 година.
За сведение:
На наследниците на Станко Илиев Керин от село Драгичево,Софийско.
За неговата биография през живота му на времето.
Родил се е на 10 април 1885г.През тая година е била Сръбско-Българската война.
Родителите на Станко са били:Майка-Еленица Илиева и баща-Илия Велинов Керин от село Драгичево,Софийско.
На баща му баща се е казвал Велин, а майката на Станковия баща се е казвала Бона.
Бащата на Станко е починал през 1926г. а майка му през 1918г. и са погребани в драгичевските гробища и е поставен паметник на баща ми за 1500лв.
Баща ми е живял 85г. а майка ми 75г.
Станко е имал завършено четвърто отделение.След свършване на училището,Станко е слугувал по хората неколко години, като е пасъл добитъка на хората по цела година за 30 гроша и облекло от чорбаджията.
След като порастнах станах работник в село Бояна и се цаних на работа при Иван Марков за 6 месеца за 12 лева и облекло от чорбаджията.
В Бояна тогаша имаше 25 воденици една подир друга и мелеха брашно за софийските фурнаджий и ние го превозвахме.
След това станах работник временно по шосето София-Княжево при Лазар Чукарски и надницата ми беше 7 гроша.Така се мъчех да изкарам за прехраната си.
След като станах 19-20 г. аз поисках да отида по далеч на работа към Плевен.
Съобщих на майка ми че искам да отида на работа към Плевен.Там имаше и други наши хора работели по железницата.
Майка ми тогава ми каза -Синко недей да ходиш на далече на работа ние не можем без тебе, кой че ни донесе ..... освен тебе.Ти слушай какво ще ти каже майка ти.Колко има печалба тука така но ти виж че аз не мога да ви слушам.Тебе сега че те ожениме докато те искат момите.Утре като станеш стар кой че те вземе.Почна да кандардисва баща ми и той кандиса.Почна да ходи майка ми и да пуска думи че ще жени момчето но снаха коя че е....
А ние сиромаси.Нищи си немаме.Нито пара, нито хлеб а на мене ми викат доведи мома коя те иска и аз си избрах и я одумах и я заведох у дома.
На 10 октомври 1905 г. цело село се събра да видат какво ще стане със Станко и с момата, че тя била дъщеря баш тогава пък на кметският наместник на село Драгичево, който се казваше Божичко Мушмагов, а дъщеря му се казваше Христена.Майка й тогава каза лоши думи,а баща й каза,че сама си е избрала.
След седмица Станко се венча с Христена и заживяха весело живота.
След година отимаха дете-мъжко но Станко отиде войник в 1ви полк.След това си отимаха и друго дете-женско.
На третата година Станко си дойде от войниклъка и се уволни и постъпи на служба в държавния разсадник.
През 1909 г. стана голямо нещастие.Двете деца умреха в разстояние на два месеца,а четвъртият месец заболя и жена ми Христена и след 3-4 дни тя почина.
На 25 май 1909г. почина заради двете си рожби, които много обичаше.
Станко вдовец стана.
Понеже много жално ми беше да гледам нейните другарки и Станко реши да си намери по далеч работа.
Станко намери работа в Сливница-кантонер да оди по шосето София-Сливница и отиде и служи две години и като Станко попрежали жена си се върна на село и стана бакалин.
Тогава Станковите родители беха много щастливи и търговията вървеше добре.
Брат му Гроздан порастнал и искал да се ожени и му взехме мома от Тодор Къшачки.Дъщеря му се казваше Венка и след 10 дни я венчахме за Гроздан.
За голямо нещастие се обяви Балканската война-15.09.1912г. и Станко замина в 26-ти полк в гр.Радомир,а брат му Гроздан останал в бакалницата.
Но след 3-4 месеца и брат му го взеха млад войник в гр.Дупница и след това и той дойде в 26-ти полк.
Бихме се с турчина.Бихме се и със съюзниците сърбите и двамата братя се върнаха живи и здрави.
На 15 юни 1913г. заживяхме по домовете си.
Аз Станко реших тогава вдовици от войната останаха много и че се оженим аз.
На 13 юни 1914г. встъпих във втори брак с жена ми Магдена.Сега Станкова жена, а преди е била вдовица от Владко Коцев ит с.Мошино починал в балканската война при сражение със сърбите.
Аз Станко заживях втори весел семеен живот.
Обаче не мина много време пак и се обяви Европейската война през 1915г. и така през септември месец имаше мобилизация.
Ние двамата братч се явихме там където ни викаха.
Аз Станко се явих в техническия участък като занаятчия към 1ва софийска дивизия.
Заминахме след един месец и се отвори войната със сърбина и бехме на сръбската граница.
Победихме сърбите и се върнахме с румънците и тогава там тежко раниха брат ми Гроздан при превземането на румънската граница Букурещ и като ранен го изпратиха в България в болницата в Търново и аз взех отпуска и ходих при него във Велико Търновската болница и се виждаше че ще умре.
На 25 май 1917 г. брат ми Гроздан Илиев Керин почина във Велико търновската болница и там е погребан.
Бог да го прости Героя.
Аз Станко нажален останах без брат но той оставя жена и три деца на мой гръб да ги храня.Тежко на всички ни тогава и после.
Аз продължих да се бия с пустите румънци и след превземането на Букурещ и те поискаха премирие и ние останахме на почивка из селата, кой където се намираше.
През тая почивка началниците наредиха да пуснат войниците в домашен отпуск по 25 дни на смени.
Аз се паднах първа смена за София и селата където минавахме и по гарите се събираха хора и ни питаха в отпуска ли момчета и ние викахме в отпуска.Всеки питаше знаеш ли този и този знаеш жив е,а този не знаеш боже дали е жив.Жив е жив ще си дойде и които знаят че некой каже умре бог да го прости.
В село стигнах и там ме чакаха от село и от други села и все питат за всеки когото си има.По цел ден треба да разправям за събитията на войната.
Минаха отпуските.Поискаха ни на помощ на македонския фронт.Заминахме за македонския фронт през месец май 1918г.
Там стояхме гр.Охрид и гр.Ресен.Позицията ни беше покрай село Козяк на около 500 метра.
През октомври 1918г. получихме заповед за остъпление и отстъпихме към гр.Кичево и гр.Тетово за Качаник но ни настигнаха англичаните и французите и ни върнаха за гр.Скопие и всичките предадохме оръжията и там ни казаха че ние сме пленници-заложници на МАЙКА БЪЛГАРИЯ.
Стояхме пленници в остров Микра до Солун 40 дни и през декември 1918г. ни изпратиха за София.По морето ни превозиха с един високостепен пасажерски параход и ни свалиха на сухо в Дедеагач Македония.От Дедеагач на влака през Охрид за София.
Голема беше радостта и от радост ние се бехме много понапили.
Дойдох в село, зарадвах фамилията и заживяхме мирно живота и се отдадохме вече на селски труд.
Аз бях кантонер и отидох си пак на същата работа.Инженера ми даде 25 дни отпуска.Свърши отпуската и подадох заявление,че отивам на служба на жп линия в 2ра секция на кантон номер 7 за кантонер.
На 2 февруари 1920г. постъпих.
През войната се виде големо страдание за всичко но най-много за храна за семейството без хлеб,видело,захар,сол и много други незгоди на живота.
Но я се борих и грижех както за моите деца така и за братовите и ги отгледах до 1925г.Тогава ме уволниха от железницата и я бех без работа и снаха ми се отдели от мене заедно с децата и баща ми отиде и събра всичко каквото обича даде на снаха си и внуците.
Аз тогава останах без работа,без жито и брашно и без пари.
Но аз не съм правил лоши работи на никому.Намериха се приятели и ми помогнаха с жито,с брашно и с пари и след 3 месеца аз се залових на работа в София по трамвайната линия и си нареждах много добре домашните ми работи.
През 1926г. месец септември заболе баща ми и през нощта го карахме на болница и от там си излезе и на 11 ноември 1926г. почина у дома в село Драгичево.
По погребението Станко плати 500 лева.Снаха му Венка 70 лева. и след година му поставихме паметник за 1500 лева.
През 1928 г. снаха ми Венка се ожени за Пане Маринков в село Владая.Децата Лефтер го остави на празна къща да се лута не мил не драг, а Радко го отведе в София и го даде на занаятчия инвалид.
Мина се неколко време Лефтер повикаха войник в 6та дружинна София и той отиде.Служи войник, но майка му немаше грижа и го мразеше.Той й пише за пари,за дрехи и кърпи.Тя грижа немаше за него.
Той един път бега до село и си беше казал-така и така живот и за мене нема, но аз че си турим край на живота и се застреля в казармата на 6та дружина като си беше написал писмо, че майка му не го е уважавала и той да е жив и затова си тура край на живота.
Направи се дознание и го пограбахме в драгалевските гробища в София.
Бог да го прости.
А брат му отслужи войниклъка и си продължава занаята в София.
Аз Станко Керин като се отделих те ми продадоха тяхната част от къщата.
През 1928г.за мене направих друга къщас две стаи и кухня, а след това до 30-та година направих още една стая 5 метра на 3.50 широка и до нея направих фурна и кошара.
През 1935г. заболях от простуда през януари.Лекар ме цери и ми дава почивка до 23.03.1935г.На 23-ти сутринта доктор Поликаров, който тогава беше лекар в Дирекцията на трамвайте ме изпрати в Първо-степенна болница в София.Там лежах от 23.03 до 15 април 1935г. и тогава ме изписаха от болницата и тогава Дирекцията на трамвайте, заедно с дирекционния лекар написаха протокол с който ме уволняват поради напреднала възраст и заболяването ми.
През това време беха съставили протокол,а после и административен акт за моето уволнение,който акт го имам тук в книжата.
Служил съм в трамвайте като работник техник по подръжка от 1.01.1926г. до 3 юни 1935г.
Даде ми се и заплата и половина след като ме уволниха по закон.
От 3-ти юни 1935 г. Станко Илиев Керин заживе домашен живот без да отива на никаква работа чужда или негова понеже е болен и от секаква работа требе да се пази, а на село лека работа почти няма.
До 3-ти юни 1936г. изживя Станко една година но все болен и през 1936г. плати на лекар и лекарства 350 лева
До 3-ти юни 1937г. Станко си направи операция на раната на носа,която рана я носи 6 година а на седмата година направиха операция в александровска болница в кожно венерическо отделение от болестта рак и през същата година се прегледох при учасковия лекар в село Църкваот лекаря доктор Ботушаров, който след това стана лекарв мина Перник и той установи,че Станко страда от язва и от неговия преглед, който беше на 6 септември 1937 година.
От тогава съм на диета на храната ми.Само на млеко и хлеб и друга храна не и пак не е добре.
До 31.12.1937 година навършвам от диета 4 месеца
Продължение липсва
